Този южен вятър къса
страниците на тъгата.
Нощите са вече къси
роклички на светлината.
Бялото е пак на мода.
Като влюбени невести
цъфнали череши водят
булчински хора.
Отмести
слънцето и мойта сянка,
да не пречи на цветята.
Като тъничка фиданка
зеленее тишината.
Този вятър гъделичка
и от гъдел се превива
всяка смееща тревичка
край ухаещата нива.
Семената любопитно
вдигат рошави главици,
а сред тях пристъпят ситно
гладни за милувка птици.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
страниците на тъгата.
Нощите са вече къси
роклички на светлината."
Прекрасно е!Топло и някак уютно
ми става с твойте стихове
Като сънувана милувка,
като усмивка на дете.