Морето е разплиснало в нега
вълните си от лава изумрудена,
а дъното във тюркоазен хлад отмерва
затихналия пулс на вятъра учуден.
Слънчевата роза в огнено цъфти,
земята къпе с ален аромат,
а гларусите, полудели от зори,
морето поздравяват с бяло-сив парад.
Облаците мързеливо и без звук
в небето сладострастно плуват,
набъбналият въздух, сякаш че напук
люлее ги, не мисли да кротува. ...