Юнашкото семе не мре,
покълва дори на студа.
Юнашкото семе расте,
проправя си път под снега.
То става игриво дете,
не плаче ранило кракът.
А сетне младеж със сърце,
което обича светът.
И ето го мъж с рамене,
които подпират небето.
Размахва той меч във ръце
и правдата търси едничка.
Юнакът юнашки умира,
а семенце друго расте...
© Хари Спасов Всички права запазени