Преди от кървав облак да отпия,
преди ликът ми вълчи да ви стресне –
ще трябва глас над всичко да извия,
че някак си наум е неуместно.
Брутално горд до съхнещия корен
на всяка обич, в дом несподелена,
под плаща нощен – тежък и оловен –
ще пия сам от чашата червена
до вик и дъно, с бяс, по единашки!
Оттук-нататък всичко е измама.
Сторете път на моя стих просташки –
да ви отмине тази ерес пряма. ...