На братята св. св. Кирил и Методий
Под пламъка трептящ на вощеница
родихте българските писмена̀.
И слово българско светът засрича.
Във всеки дом запалихте искра.
На знанието темели изградихте
и просветѐн събуди се духът.
С вяра, от оръжие по-силна
и с гордостта на непокорен лъв!
Днес огънят от братята мъждее…
Да го разпалим длъжни сме отново
и ново, силно семе да посеем
на знанието и писаното слово!
За да плодѝ богато българската нива!
За да пребъдем утре! За да ни има!
© Даниела Виткова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей »