ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
24.07.2011 г., 10:27 ч.

За да ни свети... 

  Поезия » Друга
624 0 5

Нощта въздишаше -

бе невъзможна,

нощта обичаше

да е тревожна.

Отдавна свикнала

да е различна,

безкрайно смислена,

непрозаична,

самотна, сдърпана,

дори безбожна –

нощта бе същата –

излишно сложна,

жена, разкъсала

с очи небето,

във стих възкръснала

и, след което,

във нощ превърната –

и във планети.

В звезди дори -

за да ни свети...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??