И ако мога, жива ще горя

и през сълзи ще се смея,

дни и нощи ще бродя без душа,

ще летя, ще падам и ще тлея.

За да те преживея!

С ръцете вятъра ще удрям

и слънцето зад облаци ще скривам,

нощта в ден ще преобърна,

ако ще и да не заспивам.

Всяка болка ще преглътна,

дори с горчивина да се задавя,

ще потуша това кълбо от чувства,

за да мога аз да те забравя.

Всяка рана ще изтрия,

белезите с нокти ще дера,

ако трябва плътта си ще протрия...

стореното ти да залича.

И сто ножа в мен да се забият,

сълзите ми с години да текат,

от телта бодлива аз ще се откъсна,

спасена да довърша земния си път!