17.02.2011 г., 15:04 ч.

За да те спася, Сърце 

  Поезия
1069 0 6
Тихо плачеш. Като раковина ограбена.
Нямо съдиш, че изтръгнах от теб
морски шепот, на който ти вярваше,
глас безпътен от мъртви вълни...
Беше пълна, но хвърлена, изоставена
във обречена вечност да бъдеш поет
с муза луда, която длъжна бях, трябваше
да измъкна. Макар да кървиш...
Виждам - празно си, глухо, отчаяно,
стомна паднала, ненужна, пропукана.
Обич чужда изтича през процепите ти
във изкаляни, глинени струйки... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Предложения
  • На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
  • Разхождам се а мислите ми диви душата ми ядосана ръмжи пътеките... ......
  • Отдавна няма в селото ми поп и църквата отколе се руши. Тук изгревът – малинов гъст сироп – с мълчан...

Още произведения »