14.02.2015 г., 22:22 ч.
За душата клета
Вече слънцето ми пада ниско
и постната ми сянка се разтяга.
Сещам, че и краят ми е близко
и кръвно вече в шапката ме стяга.
Залезите вече ми са тежки
и всяка нощ за мене е тегоба.
Радостите в мъките човешки
потъват вече в мисълта за гроба.
Но душата пък е окрилена,
защото предстои да се преражда.
Всяка сутрин с мене споделена
във нея радост утринна поражда.
И трепери, като пеперуда
във къщичката топла от кръвта ми.
Тя се радва вече, като луда,
че ще напусне скоро и плътта ми.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Замисли ме и ме развълнува, Ники...
-
А защо да мислим за неизбежното, Ники?!
Щом душата остава, значи и смъртта е форма на живот.
Посрещай изгревите с усмивка и пиши светли стихове.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
че ще напусне скоро и плътта ми."
Не мисли за смъртта, а пиши все така хубаво!