Грях е, когато обличаш
чужди мисли, светове,
а твоите мечти изтичат,
сякаш пясък през ръце.
Грях? Когато позволил си
детските очи отсреща
да са пълни със сълзи,
вместо обич и надежда.
Грях! Когато си прегърнал
мисълта за отстъпление,
и предаваш всеки спомен
на проклетото забвение! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация