Бях сигурен, че ще помогна
света да стане по-красив
и Злото с пръчката ще погна,
и от това ще съм щастлив!
Но по-късно, като пораснах,
заблудата си аз разбрах.
Аз Злото никога не фраснах
и наивитета си разбрах!
По старому Света остана!
И даже стана и по-зле!
По сторите пътеки и аз хванах!
Разбрах, че така ще се мре!
И днес кроя и прекроявам,
да търся Рай за този свят,
но най-нещастен си оставам –
в калчищата му се плета!
И тъй достигнах криво-ляво,
до днешното си дередже...
Но, колко време ще ми трябва,
да стигна първите мъже?!
10.08.2010г., Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени