koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
18.01.2018 г., 12:45 ч.

За хората 

  Поезия » Друга
397 1 6

Между красивите съм по средата

и по характер съм добър на вид.

Внимателно нагазвам във водата

със външното спокойствие завит.

 

А пенсията – малка – не ми стига,

но я допълвам с работата пак.

Луната всяка вечер ми намига

и гони от душата черен мрак.

 

И всеки ден го на земята двалям

да го разнищвам ядно до конец.

Несгодата за мен със труд развалям

и си плета предсмъртния венец.

 

Една утеха още ми остава

и с нея все умът ми е зает,

че хората за мен са със представа,

че имам даже дарба на поет.

 

Затуй в стремеж съм скромен да напиша

и нещо още хубаво за тях.

Та радост във сърцата им да диша,

пораждана от светлина и смях.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??