За лятото
на всичко съм съгласна,
но тъй като не идва то,
на зимата съм бясна.
Виж, крия се в удобното легло.
В скафандъра
наречен стая, и аз не знам защо,
случаен поглед на врабец
наднича, провлачвайки
премръзнало крило.
Търкулва се,
като изпечена погача,
денят, ухаещ на планински писти.
По-топли от бълбукащ чай
са само сладките ти устни.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени