За истината

23.08.2011 г., 18:36 ч.

Поезия » Философска

503 0 3

Аз търся вечно истината своя,

а тя битувала ведно със мене.

Проскърцва в студ, възкликва в зноя,

като идалго истински във мен живее

и шепне ми, в забрава да не се рея,

да чезна без следа и блясък.

С фантазия, не, няма да се сгрея,

луна - ще се усмихва в бяло.

Тя, с толкова любов призвана,

е дирижирала, навярно тайно,

нас, хората - с божествена осанна,

да бъдем виртуозни оркестранти,

да бродим като нощни птици -

завърнали се клети в някой ден,

да вкусим грозде от лозници,

да търсим чезнещ вид, битуващ в теб и мен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.