Дай да пием и да се опием.
Да посрещнем светлите зори,
да се чукнем и да се измием
с влагата от нашите очи.

Дай да пием двете от живота
с пълни шепи слънчеви лъчи,
че сме живи, по земята ходим.
За живота нека изкрещим!

Дай да пием, че ни има още -
в болнично легло, но със мечти.
Във съня душата плаче нощем.
Живи сме! Да пием светли дни!

Да изпием твоята молитва
дето я шептиш във късен час!
Тя във висините далечни литва.
С теб повтарям думите ти аз…