Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
5.01.2010 г., 10:29 ч.

За Космоса и мен 

  Поезия » Философска
1295 0 9

Понякога гълтам слънца,

не искам да светят за други,

за мен те са малки зрънца,

към които нямам заслуги…

 

Днес виждам в себе си котка,

която изблизва луните,

сега си ги правя на топка

и споря охотно с вълните.

 

Така си минава живота,

с раздрани от приказки мисли,

звездите са грешна посока,

а ние - космическо близки…

 

И „слепият” търси утеха

в шума на разлистена книга,

от кръпка на скъсана дреха

комета в душата  пристига…

© Георги Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Практически,поезията е изкуство-словестно художествено творчество в стихове.В преносен смисъл ние я възприемаме като изящество обаяние, като светът на въображението,на фантазията,на недействителността.Много хора могат да пишат и пишат стихове.Но само тези, които притежават творческа дарба,и голямо въображение,които могат да навлезат в света на фантазията и недействителността,мечтателите,фантазьорите може да бъдат наречени поети.Вие имате такива данни!Асен
  • Пишеш много добре. Харесвам такива ритмични и красиви стихове. Поздрави!
  • Хубаво!
  • Йес!
    Много ми хареса!
  • Страхотно си го написал, Георги!
    Поздравления!!!
  • от кръпка на скъсана дреха
    комета в душата пристига…

    Страхотно!!!

  • Поезия! Талантливо изписана...Поздрав!
  • Животът е усилие, което винаги си струва...
    Стихът ти е оригинален и с мъдро послание!
    ПОЗДРАВИ!
  • Харесах!
Предложения
: ??:??