За кучето  и пролетта

Видях го с очите си!!!                                             

Едва изчаках нощ да мине,

ще тръгна в ранните зори,

така обичам тези срещи

с пролетните първи дни.

Станах тихичко на пръсти,

от сън ти никой не буди!

Оставих скъпото до мене

тъй сладко, сладко да си спи.

И тръгнах с такава трепет,

приличам малко на дете,

на вас признавам - още нося

мечтите на едно момче.

Във въздуха се носи радост,

привет на първите лъчи,

набъбват семена и пъпки,

живот отвсякъде вали.

Да пея никак не умея,

фалшив изкарвам всеки тон,

но музика към мен долита

от всеки храст, от всеки клон.

И тъй, след часове разходка,

пред мен заблестя река,

каква голяма изненада -

съзрях мъже, деца, тълпа.

Навярно като мен с охота

преминали поля, гори,

вървели с песни, с усмивка

да срещнат пролетните дни.

**************************

Те давеха в реката Куче,

защо? Не питай мен сега,

във всички нас не спи злодея,

от памтивека е така.

А кучето със сетни сили

достигаше до речен бряг,

лица посрещат го сурови

и връщат в водата пак 

                                          и пак,

                                                     и пак...

Какво в очите му прочетох 

и сетне в другите очи,

къде видях сега Животно,

кажи, пристрастен не бъди!

За кучето не ще ридая,

ще мислят, че съм някой луд,

за тях аз искам да поплача,

оставили в реката труп.

Какво вкъщи да разкажа,

за кучето и пролетта,

ще кажа, че умира бавно

в мен момчешката Мечта.