30.09.2011 г., 16:12 ч.

За късната любов 

  Поезия » Философска
1858 0 21

Всяка късна любов има път...
към душата така закопняла.
Скрита струна в задъхана гръд.
Страстна песен от там долетяла.

Сляпо стъпва на нашия праг,
но отваря вратите със трясък.
Сваля рамки лъжливи без такт
и събаря стени с удар рязък.

Тя завихря. Обсебва мига.
Тя омайва магийно снагата.
Самодивно разпуска коса,
водопадно облива душата.

В тази късна любов  има път,
но със рози бодливи застлан е.
Съумеем ли... вием  букет,
а с бодлите... закърпваме рани.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??