За любовта на един котарак
На черния котарак Салем,
единствен по рода си.
За мацка май не ставаш вече. Жалиш
за младостта. Тъгата допълзя.
И лист отронен бузата ти гали,
за да поеме малката сълза.
Бутилката, наполвина изпита,
с утайки нагорчава. И тогаз
утеха ти донасям, без да питам –
единствен правото го имам аз.
В крака ти се отърквам по привичка, ...