Мама е слънцето в моя ден,
звезда в небето – мой вечен фенер.
Тя пази душата ми чиста и светла,
учейки ме да вярвам в доброто и в светлината.
С нея израснах – под ръката ѝ силна,
когато животът беше суров и неспирен.
Тя беше скала, а аз – малка вълна,
учех се с нея как да преодолявам всяка съдба.
Очите ѝ – прозорец към света на любовта,
сърцето ѝ – дом, който няма врата.
Там винаги мога да се скрия без страх,
да потърся утеха, когато съм слаб. ...