За мелницата
О, Мелницата на света е безпощадна...
Попаднеш ли във нея, ставаш прах!
Като ламя от приказките тя е гладна.
И във душите ни тя всява страх!...
Родиш ли се, ти имаш своята присъда,
която някой ден ще изтърпиш!...
Въпросът е: „Да бъдеш или да не бъдеш”…
И колко дълго срещу нея ще стоиш!
Каква следа след себе си ти ще оставиш?
След тебе ще си спомнят ли за теб!
Дали на някого в сърцето ще останеш…
Или ще те захвърлят, като дреб!...
И тая мелница е най-неумолима…
Човекът е един отбрулен лист.
И само Времето над нея сила има…
Дори да я изкарва и на „Бис”.
Животът ни е смесица от кръговрати…
Не е единствено той анти-смърт!...
Създаване. Рушене. Мъки. И преврати!...
Със други думи: Раждане и Смърт…
И мене в Мелницата Господ ме изпрати...
И аз съм тръгнал в този Кръговрат!...
И цял живот съм в пътищата непознати,
да търся и намеря своя Свят!
И влязох аз във тая битка безпощадна,
в която всичко живо става прах!
Една частица време аз ще си открадна,
да знаят и след мене, че живях!
© Христо Славов Всички права запазени