Мразя как те искам, а пък зная -
не делим със теб една луна -
ти имаш мене, имам аз безкрая
и те откривам само във съня.
Разбираш ли, когато те погледна,
не търся друго. Вярвам в чудеса.
След теб оставам като извор леден -
замръзнала живителна вода.
И в бяг се спускам, скривам си сърцето,
защото то не спира да крещи.
Потрепвам в страх, протягам си ръцете -
ако не ги поемеш, ще боли... ...