Мразя как те искам, а пък зная -
не делим със теб една луна -
ти имаш мене, имам аз безкрая
и те откривам само във съня. 

Разбираш ли, когато те погледна,
не търся друго. Вярвам в чудеса.
След теб оставам като извор леден -
замръзнала живителна вода.

И в бяг се спускам, скривам си сърцето,
защото то не спира да крещи.
Потрепвам в страх, протягам си ръцете -
ако не ги поемеш, ще боли...

Намразвам всеки миг, ако те няма,
но всъщност мразя цялата омраза!
Не искам нищо, само да сме двама!
За мен те искам! Ето, казах го...