petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
30.05.2009 г., 17:51 ч.

За мен ти бе поредния урок 

  Поезия » Любовна
990 1 38

Не би приел, че може да си този,
без сила който ще е отстранен.
Щом егото ти е в премного дози,
не се чуди защо си заменен.

 

 

А щастието, казват, все се търси
и пази се, и всеки Божи ден.
Но щом в сърце не трепва нищо,
то значи, че си ощетен.

 

 

Легално за пред хора ти си нежен,
и груб - иззад затворени врати.
Кое е истинско лицето - зная,
но пошло е, така щом действаш ти.

 

 

И мислиш си - играч съм, и от класа,
но явно само в твоята глава.
Сам паметник си вдигаш... Не, не става!
Че имат хората очи, но и сърца!

 

 

Ще преболи във мене и това накрая -
тъгата ми по теб ще е до тук.
Но сам ще бъдеш! Няма да ридая -
за мен ти бе поредния урок!

© Петя Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотна си!
  • Само истински силна жена може да е така категорична!!!
    А ти си силна! Поздрави от мен
  • Простичко и ясно! Поздравления! Шестичка.
  • Удоволствие е! - и поуката, и поезията в твоя стих! Чета и попивам!
  • С kity съм, на 100%
    Много ми хареса!!!
  • Уважих!
    Сигурно си много силен човек след като си пизволяваш да споделиш...
  • Всяка отрова е лек. Чудесна творба. Поздрав!
  • !
    Много ми хареса!
  • Прииска ми се да те прегърна,мило мъжко момиче! А стиха е поучителен и силен-замисля!! Гледай напред и стискай зъби-може би съдбата те пази за някой по-добър,когото тепърва ще срещнеш! Поздрави и ....кога си изобщо в този скайп....,не те засичам нещо!
  • Петинка, урокът е научен! 6 + !
    сега ти желая урок по щастие
  • Ама той чуди ли се! Божеее! Наивник... Дух, под опашката!)
    Последният му урок!
  • май си разписвала пътни листа
    всекиму според заслугите
  • Благодаря за коментарите, приятели!
  • "А щастието,казват, все се търси"
    .........................................................
    Да, така е, винаги трябва да помним, че да догониш щастието, никога не е късно, затова пожелавам занапред и на лирическата, и на талантливата поетеса: ЩАСТЛИВО СБЪДНАТИ МЕЧТИ!
    ПОЗДРАВИ!


  • Много поучително! Браво
  • Кучето винаги умира само - остави го и не тъжи!
  • С тъгата и със чувствата-до тук!
    щом срещнеш ти поредния боклук!

    Мила Петинка,знам, че е трудно,но е най-бързият и достоен начен да продължиш!
  • Сигурно си станала отличничка вече след толкоз уроци...
  • Хубав стих! Поздравявам те...а при мен боленето е от друго, че и не мога да го заменя...
  • Прегръщам те,мила Петя!Знам колко много боли...Съпреживян е този твой стих.Силна си!
  • Много ми хареса! Изстрадано-категоричен стих!
  • "И пази се, и всеки Божи ден!" !*
    Пази се, Петинка, пази, който знае как да го опази!
    Прегръдки от мен!*
    (И не наблягай чак толкоз на такива уроци! Има и по-приятни! )
  • Ще преболи...
    Но той да му мисли
  • Така е! Всички си учим уроците... Болезнено и категорично!
  • ...навън е драг,а в къщи-враг...
    Обаче-най-добрият подарък съдбата ти прави,щом те срещне с предателство!
    Можеше да продължи дълго.
    Петинко,не му мисли.Той да му мисли!
  • Петинка, уроците все така са болезнени мила...със сила от любов се преодолява болката, но ти го знаеш!
    Силна прегръдка от мен!
  • Допи ми се ракия, ама по женски Ето ни и темата за разговор!

  • Смелост! Петя***
  • За уроците на живота и за силните жени, които си извличат поука от тях. Поучителен стих - повече жени трябва да го четат. Поздрави!
  • Точно така, мила!Браво!
    Поздрави!
  • Нежна и силна си, Петя! Прочувствен стих, написан с голямо сърце! Поздрави!
  • Уроци болезнени и тъжни,
    но силна си и ще победиш!
    И нека новото начало да те посрещне с радост!
    Поздрави Петя!
  • Уроците на любовта!
    Браво, Петя!
  • ДА!!!
  • Браво за тази категоричност!На мен май не ми е присъща.
    Поздрав!
  • Уроците си учат само силните, а ти определено си от тях!
    Прегръщам те, с обич!
  • "това което не ни убива, ни прави по силни"
    ......

    силна жена си, Петя...!!!

    прегръдки!
  • Музо моя – сама се роди,
    нечакана, нежелана...
    Свода небесен крепи
    на суетата си разпиляна...

    И се превърна в палач,
    егото свое клонира...
    Кълвеше ме сутрин, по здрач
    и в чувство самотно мутира...

    Музо моя – сама се рани,
    а дълго люлеех те с думи...
    След полет се доуби...
    гравитация... его безумно...

    !

    Петинка***
Предложения
: ??:??