За миг у дома
***
Разпилени звезди пренареждам –
тук вилня побесняла луна...
С отчуждена, ранена душа
лабиринта си нов днес оглеждам.
Във земята ми призраци тичат...
Сто дерета и голи бърда
са прорязали мойта дъга
и от бездната черна надничат.
Ти се върна за миг у дома
и понечи света да обърнеш...
Няма сила, с която да върнеш
любовта, що в синджир окова.
© Плами Всички права запазени