За миговете
на Петя
И колкото останат, пак са наши.
Каквито и да са, във тях сме ние.
Не краткостта им толкова ни плаши,
а неизвестността, която крият.
Такива сме, изглежда, по природа.
Наясно ни се ще да сме със всичко.
От страх дори на подвиг сме способни,
а от незнание – на педантичност.
И миговете-птици ни връхлитат.
Едните ни кълват, а други пеят. ...