Провисналите панти ще запеят,
ще трепне сепнат дворът — "Идва тя!
Бръшлян душѝ ме, нямам аз за нея
от майчините, пъстрите цветя."
А в къщата, отдавна ослепяла,
ще мръдне вятър старото перде.
— Ще дойда, мамо! – плаках на раздяла.
Къде са палачинките? Къде?
Разсъхнатата пейчица на двора,
отдавна онемялата чешма,
един през друг врабците говорят:
— "Добре дошла най-сетне у дома"! ...