но не приемаш ни един.
Любов всеки ден даряваш,
ала на шега прилича ти това.
Вяра и надежда изпълва твоята душа,
но пътят тъй подвеждащ,
води само до една пещера.
Тя е толкова студена, колкото неговото сърце.
Тя е толкова пуста, колкото неговата душа.
Вече не те боли, нали?
Вече нищо от теб не остана.
Дори в сърцето заличи се твоята рана,
а душата ти е една голяма яма.
© Петя Димитрова Всички права запазени