Снощи мярнах във стаята малка муха...
Влязла беше, изглежда, от тъмното вън,
запленена от бледия плам на свещта
върху масата. Вече се готвех за сън,
но мушичката бръмна досадно край мен,
за секунда се спря на стената отсреща,
после литна отново... А след дългия ден
тя, повярвайте, беше последното нещо,
за което бих искал да мисля тогава...
Но зачаках да кацне със вестник в ръка
във позиция „On guard”… Ала тя не престава,
все лети и лети... Обикаля свещта,
сякаш в плен на магия... Не лети, а танцува
и флиртува със пламъка... Бесен кадрил!
И се хванах (повярвайте), че се любувам,
вместо в яд да се пукам, на нейния стил,
даже седнах на стола и загледах унесен
този танц... И тогава се случи беда!
Май, увлечена в танца, мухата неволно
се докосна до малкия пламък с крила...
Чу се тихичък пукот... и всичко приключи.
И кадрилът, и полетът... А мухата - пълзи
по студената маса... Тази вечер не случи
на партньор в пируетите...
Да не роним сълзи
за крилатата твар, без крилца що остана,
а да помним, че играта със огън... гори!
Щом към него протегнеш ръка – знай, че става
малко страшно, а понякога даже боли!
И, макар да е топъл, и светъл, и нежен,
запомнете го – пламъкът, за да ви сгрее,
нещо друго изгаря! Не бъдете небрежни
при играта със огън!!!
Я... мухата къде е?!
© Засегабезиме Всички права запазени