За мушитрънчето тъгувам нощем,
не толкова за щурия щурец.
Бродира ми сърцето с остри нокти,
натрапчив сън за трънния венец.
За него ми е жал. Не ми е работа,
дори не бива да упреквам Бог -
но нека вдъхне възкресение
на птичето да полети възбог.
Но знам, не бива. Има ред и граници
дори на милозливост и сълза.
Без участта на мушитрънчето -
печална и възторжена, ...