СлавенаПелтекова (Сис)
4 2
1.12.2007 г., 22:17 ч.

За нас 

  Поезия » Философска
954 0 4

Един ден вървях без цел и без посока,

опитвайки се да разбера защо съдбата е жестока,

дали е наказание или на живота урока

и защо търгуваме с душите си като със стока?

 

Пътят беше дълъг, успехът невезможен,

дали наистина животът ни е толкова сложен?

 

Всеки човек превърнал се е във робот

и не вижда светлината във своя живот,

да мрази, да обижда явно му е гот

и за малкото пари да стане лъже-патриот.

 

Продължих да търся добротата в човека,

но това се оказа задача не толкова лека.

 

Видях хора отчаяни без съвест, без морал

и се запитах защо изобщо Бог ни е създал?

Дали когато ни е правил, се е смял,

или като ни е видял, сълзи е пролял?

 

Поглеждам нагоре, ситен дъжд вали ,

може би той ще прочисти нашите души.

 

Той изчисти улиците от праха,

покри земята с нежната си роса

и вятърът понесе песента,

а тя се издигна високо над града.

 

А хората мрачни, в асфалта забили глави,

не спряха да чуят гласът и, уви.

 

И тя сега броди всеки ден, всеки час,

но вече не пее, тя веч няма глас,

самотно се рее и страда за нас.

 

Вовеки е обречена да бъде сама

и на сивите хора да обира срама.

© Сис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??