17.10.2006 г., 23:33 ч.

За Него... 

  Поезия
5.0 / 7
1410 0 11
Тишина...
До камък надгробен,
девойка стои...
Светът й - ограбен,
болка струи...
Сълзите й падат,
сърцето умира...
Душата му тихо,
се слива с всемира...
Надежда, не - няма,
болката само...
Няма го вече, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Всички права запазени

Предложения
  • И аз съм тук. И не че нещо значи ми, но явно ти отивам – на чаршафите, и просто не познавам други на...
  • Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...
  • Не ме спасявай повече - не бива! Аз пътник съм към странната страна. Ти беше "сляпа". Беше милостива...

Още произведения »