17.10.2006 г., 23:33 ч.

За Него... 

  Поезия
1270 0 11
Тишина...
До камък надгробен,
девойка стои...
Светът й - ограбен,
болка струи...
Сълзите й падат,
сърцето умира...
Душата му тихо,
се слива с всемира...
Надежда, не - няма,
болката само...
Няма го вече,
топлото рамо...
Сърцето се къса,
с болката дива...
Сълзите падат
и лицето се скрива...
Животът й бяга,
а тя не достига...
Вече не смее
дори и да мига...
Той каза: "Върви!
Вече ме няма...
За мен забрави,
за любовта ни голяма..."




P.S. Посвещавам това на един човек, който ми е много скъп. И в когото имам вяра, че няма да допусне това да се случи...

© Гери Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно и красиво описана тъга!
  • БРАВО!
  • "... Сълзите падат
    и лицето се скрива...
    Животът й бяга,
    а тя не достига..."
    Страхотно е! Поздравявам те!
  • Силно и...тъжно!
    Дано така му помогнеш,Гери!
  • Нистина е тъжно, но това са моите чувства.. Просто човека който обичам ми каза, че скоро може да не е до мен, че може да напусне този свят... Искрено се надявам да е прочел това и да не се предава, защото ако има надежда то зависи само от него да остане тук ...
  • настръхващо тъжно и силно!
  • !!!
    Силни думи... много тъга...
  • Не знам,какво точно те е подтикнало да напишеш това стихотворение,но е много истинско.Дано не си го изпитала и никога да не го изпиташ.За съжаление се случва и ако момичето на моят син можеше да пише,стихотворението щеше да бъде същото,защото знам,че чувствата и са такива.
  • Много тъжен и тежък стих.
    Извика сълза и стон тих.

    Поздрав и усмивка.
  • Тъжно, но много хубаво посвещение!
    Поздрави!
  • Тъжно.......но много ми хареса!
Предложения
: ??:??