За нея Господ точно в пет звъня
Не навива будилник, но винаги става във пет.
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.
Подранилият изгрев я буди със първи лъчи.
Тя живее на края на селото с няколко котки.
Че я люби ѝ каза момче с добродушни очи,
на което пристана. Животът не беше се кротнал
и мъжът ѝ замина на фронта. Убиха го там...
Но усети, че бебе в утробата майчина носи.
– Аз на тейко ти името, сине, реших да ти дам,
ще го видиш на снимка и , знам, ще задаваш въпроси...
Изроди го съседката – баба с грижовни ръце.
Тя пови недоносчето в ленена кърпа тъкана.
Тази рожба без време се пръкна, с болнаво сърце
и земята пое я в прегръдката своя отрано.
Плака много... Не вдигна очи да погледне към друг.
И на нивата ходеше, и за дърва във гората.
Не свали и жалейката. Знае, че син и съпруг
я очакват... Тежи ѝ, отдавна тежи ѝ душата...
Оредяха във селото хората. Всички прибра
най-накрая пръстта. Тя остана. И нейните котки.
Още снощи, че изгрев последен ще бъде, разбра.
Точно в пет към отвъдното тръгна душата ѝ кротка.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Вики...! Много ти благодаря!❤️
-
Тук се мъчи...
-
И броеницата на вашите думи е впечатляваща, мили момичета! Сякаш ми закичихте с тях наниз алтъни!🤩Благодаря ви за словесната награда, Светличка и Петя!♥️
-
Без думи съм. Каква наситеност на думите и емоция... Браво!
-
Думите бледнеят пред обратите на съдбата. Но ти си ги укротила и наредила в житейската броеница. Мария! 🙏
-
Получих специалния ти поздрав, Стойчо! Той е такъв, не само защото си ми градски. Специален е, защото докато си четял стихотворението, в него си видял пресъздадена и обобщена съдбата на хиляди нещастни жени. Дано Бог помага на всички тях!
Благодаря ти сърдечно за топлите думи! -
Покъртителна съдба!
Имах съседка в родното ми село Роза,която имаше подобна орисия.
Навярно са хиляди жените в България, които са понесли подобна тегоба.
Мария,толкова убедително си обобщила тяхната съдба с конкретен случай, че едва ли е необходимо да се одтавам на адмирации.
Една благодарност и специални поздрави е достатъчно.🙏 -
С искрена благодарност към всички вас, приятели: Ели, Младен, Краси, Георги и Димо!🥰 Знам, че стихотворението е доста тежко за четене, но вие дойдохте, прочетохте, оставихте затрогващи коментари, а някои от вас го сложиха в колекцията си с любими. Социалната тема е била винаги важна за мен, сърцето ми е трепвало при всеки житейски проблем, а мисията на твореца е да го превъплати в художествено произведение. Изпратих стихотворението и на конкурс, но изглежда,
че не отговаря на критериите на журито. С ръка на сърцето ви казвам, че ми стигат вашите топли коментари, които ще ме дадат повод и основание отново да пиша! Още веднъж ви казвам своето човешко благодаря!💖 -
Надминаваш себе си направо в този стих - силен, трагичен, жив, като живота!
Поздравявам те. -
Такъв е животът - има и цветя, но изпитанията са повече. Майсторски разказана история. Браво!
-
Хубав стих поднасяш, Марче!
Звучи някак старинно "като стари сребринни монети потъмнели в целувки изстинали"...
Но най-много ми хареса казаното за стария будилник:
"Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена."
В него е стаена истинска - ненаправена поезия! -
Разплака ме, Мария! Безкрайно въздействащо! Поздравления за прекрасния стих!
-
Много такива трудни съдби има. Впечатляваща е силата, с която те ѝ противостоят. Не всеки го може.
Прегръщам те, Скити!💋 -
Много тъжна и трудна съдба... Живот - болка...
Стисна ме за гърлото!
Прегръдка, Мари! 💖 -
Тази история е измислена, няма такъв персонаж в действителност и се радвам, че ви въздейства така, все едно е прекопирана от живота на листа върху който аз я рисувам с думи! Щастлива съм от добрия ви отклик Роси и Люси! Благодаря, че наминахте!❤️
-
Чела съм този твой стих и сега четейки го отново ме натъжи. Умееш майсторски да докосваш тънките струни на човешките души и те да откликват на думите ти! Браво, Мари!😘
-
Тежка човешка съдба умело в стих разказана.Мария!!!
-
Дейна, Дани, обичам си това стихотворение, макар че е тъжно до жестокост. Благодаря ви за това, че прочетохте и оставихте добри думи, момичета!🥰
-
О..., колко тъга.... А има, има такива несправедливи съдби! Мария, чувството, с което си писала, достигна до мен, съпреживях с героинята ти.
-
Тъжен стих, хваща за гърлото.
Хареса ми, Мария!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
