Прашинка талант и много вяра,

капка надежда и усет на прах.

Ръката нервно дращи с писалката стара,

търсейки музата като в игра на шах.

Думите се подреждат ту бавно, ту със эамах,

от граници и пречки няма дори прах.

Мечтата и надеждата намират дом в реда,

поезията се превръща в отдушник на страстта

и бавно изсмуква от любовта сладостта.

И ето тук, читателю, пред листа се откриваме двама -

ти себе си във всеки стих,

а аз, читателю, пиша само за своя наслада...