Няма мъже и няма жени,
в тези игри на лъжи сме сами.
Ямайка, утайка от лайка,
светът не се движи без нашите мисли,
кълбета дим, непостоянен мим,
приятели добри,
с клещи изваждаме душите ви.
Извинете, че сме изключителни,
простете емоциите ни силни,
попийте сополите, сълзите ни! 
След нощта остават уж чистачите, 
a неумити излитат нашите думи,
казали сме ги, преди да се напием, значи,
и трезва остава структурата им.
И приятели... оставате вие!