Някога,
преди на земята да има живот,
преди да има кивот,
преди да има атланти,
имало само кванти.
Мънички – като точици,
тънички - като плочици;
с дупчица по средата.
После,
край река Вит,
паднал метеорит.
С пришълци.
Мънички като точици,
тънички като плочици.
С клечица по средата.
И един пришълèц бил вдовец.
Той се любил
със земните кванти,
и се родили мутанти.
Те растели,
и се размножавали,
и към всичко се приспособявали.
Ставали риби в морето,
птици в небето,
червеи, ябълки, дини,
моркови и пингвини,
скорпиони, питони, елени,
бели мечки, хиени,
моржове и кратуни,
слонове и маймуни …
Най-накрая в простора
се появили и хора.
Всички -
и тревопасни,
и хищници, и безопасни,
дребни мравки, дървета гиганти –
сме от тези мутанти.
Вервайте!
© Ангел Чортов Всички права запазени