Patrizzia (Надежда Ангелова)
2273 18547
11.12.2024 г., 9:00 ч.  

За римите – нагарчащи от сол 

  Поезия » Философска
76 2 3

За този свят, повярвай, ми е жал.
Души? В пилати? Камъни - корави.
От опит знам – веднъж те е предал,
по-късно с удволствие го прави.

 

И всеки бог е. Даже всемогъщ,
а милостта – кобила костелива.
Сред живи мъртъвци и кален дъжд,
на този свят дъга не му отива.

 

А иначе възпяваме любов
и онзи рай с отворените двери...
Виж, просякиня в този свят суров,
в очите на сираците трепери.

 

И вярата ни е ненужен шум,
заучени слова отци повтарят...
Дори да имаш сто и две наум,
накрая май все дявол е кръчмарят.

 

Надеждата? Едничка не е мит,
една звезда поетът чака – ярка,
от подлости и болки сит, пресит,
кове по нея кривата си мярка.

 

И нека да говорят: Той е луд,
обича, вярва, даже се надява...
Да, той е вашият вселенски шут,
от него и смъртта се побоява...

 

А утре, щом си тръгне сам и гол,
на думи ще сте мили, много мили...
За римите – нагарчащи от сол,  
ще кажете: И жлъч би подсладили...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??