Съблякох и последната си риза... Свалих я само от гърба си. Останах гола, до наивност, а ризата - подарих я, на ближния. Той имаше нужда от нея. А на мене... ми беше излишна. И без това, богата бях със нея. (Затуй ми завидяха, може би?!) Сега съм бедна, останах само по сетивност... А иде зима. И дали ще е студена?! Как ще оцелея? Но. Нали съм свикнала, родена в огън, и живяла в бури... Така, по голи чувства ще премина. Не ми е нужно нищо, което да тежи, излишно. Ще бъда само себе си, по-силна съм от всеки път. Така ще преживея свойта зима, а пролетта отново щом разпука, ще си ушия нова риза от... коприва. И пак ще се надигна, от земята, смело. И по-богата, с няколко надежди, в повече. ... За него, ближния, ще имам нова риза, за... събличане.
Нелка,Нелка... Не съм добра в твоя стил, ама хич. Обаче мога да го оценя, много е добър и искрен! Затова те обичат хората, защото си неподправена. Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.