За Родопа
Като подплашено от бурята море,
за мене е Родопа планина...
Над нея слънцето, цветя бере
и украсява моята страна
Не съм за първи път във тази планина...
Израстнал съм във нейните поли...
И влюбен съм, във нея, като във жена...
И разделени ли сме, ме боли!
Тук мойте спомени от детството стоят,
и притчите за моята страна.
А и представата ми за святът,
от детството у мен остана.
Не е тя само една красота...
А е гнездото на моята Съдба,
Огнището ми родно и света!
Бих казл на България Душата.
© Христо Славов Всички права запазени