Patrizzia (Надежда Ангелова)
2241 18459
27.02.2024 г., 20:59 ч.

За седем вечности 

  Поезия » Любовна, Строги форми
252 6 7

Това съм аз – каквато ме извая
зад миглите ти поривът прикрит.
Жена съм, виж ме! Другото е мит,
на длан люлея ада, а и рая.

 

Не мога и сама да се позная,
с характер съм, повярвай – динамит,
взривя ли го света ти – мразовит,
от обич е. И стих съм, и омая.

 

И сладка болка, сън съм, грях и стон,
като съдбата образ – многолик.
Дойдох сама. Сред зима съм авлига,

 

любов съм. И в сърцето ти подслон,
да имам... и нощта да трае миг,
за седем вечности това ми стига.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??