alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
16.02.2010 г., 14:37 ч.

За силата на виното 

  Поезия » Философска
770 0 21

За силата на виното          

 

Ръцете ми до лактите са в мъст.

Червено-черна.

Ех!

Червено-черна.

И гроздовият сок е все по-гъст.

Със вкус на мед е.

Ех!

Със вкус на мед е.

 

Днес тъпча тъжни гроздове с крака.

Усещам как зърната експлодират.

И от потта ми, смесена с мъстта,

ширата вече почва да възвира.            

 

Като че ли съм в кратер на вулкан.

И газя в лава.

Ох!

И газя в лава.

След месец-два, в кристалния стакан

ще пиеш младост.

Ох!

Ще пиеш младост.

 

А аз ще тъна в твоите очи.

Пиян от обич ще те благославям.

Дори животът да ми загорчи −

горчилката, виното я разтваря.

 

И кипва още повече кръвта,

щом пиеш със жена.

Вино щом пиеш.

Но чак след девет месеца разбрах – 

стихия то е.

Истинска стихия.

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??