Цял живот чакам обичане,
припознах се в толкова хора,
толкова приказки отричах,
че се напоих с умора.
И в търсене на доблести у вас
без да усетя измих си мечтите,
и от голямата мощна утопия
останаха само следи по звездите.
Така и не срещнах мъж,
от онези в дебелите книги,
които водят своите скъпи красавици
по неотъпкани пътеки с изобилия.
Които да чертаят с дъха си
по крехките ми клепки безграничности,
които са безстрашни и рискуващи
и искат да докоснат моето обичане.
Мъже, които измислят галантности,
които рискуват, целуват, обичат,
които не вярват в случайности,
които не приемат отричане.
Да имат наистина здрави ръце,
на които да вземат тая момичешка нежност,
но след толкова уроци, мили мъже,
диагнозата сега е безсърдечност.
Сега сте вече само плът.
И ни следа от вярата ми във чудесата,
благодаря, но вече някак свикнах
сама да покорявам небесата!
© Авелина Всички права запазени