За славея и розата

23.08.2008 г., 22:01 ч.

Поезия » Пейзажна

5.0 / 3

860 0 5

Когато розата разцъфне,
едно листо ще се подвие,
ще залинее и закрее, осланено от собственото си несъвършенство.
А после второ, трето...
Тогава славеят не ще приближава вече до вехнещото цвете.
По-подобаваща компания ще търси.
И не, че птицата ще пее по-сладостно след бързата раздяла,
но новата любов го мами и изкушава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Юнашко време
Още един ангел заплака

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
Извънбрачно стихотворение

Не с очите, с които те виждaм, те гледa твоят вечно нaмръщен съпруг - бялa свaтбенa сянкa от леснa п...
Дон Кихот

Тежи ми сянката на всичките неща - огромна, непрогледна и надвиснала. Подгизнала от октомврийската м...

Още произведения »