За совите и чучулигите.
И хората са сови и чучулиги- така живеят.
За совите- единствено това е през нощта,
а чучулигите от сутрин чак до вечер пеят,
радват се, и обожават светлината на деня!
Самата аз не знам коя от двете съм, като
времето не стига ли ми , та до сред нощя
върша всичко. Затова и съвсем малко спя,
но душата ми щастлива е само през деня…
Мой кумир е слънцето! Така ми дава сили!
Затова съм винаги със бодро настроение!
Тъмното ме плаши- сенките са в изобилие… ...