8.02.2013 г., 19:03 ч.

За старостта 

  Поезия » Друга
640 0 0
За старостта
Когато си върха достигнал, какво тогава предстои,
банално, но съвсем реално, за път надолу се готви.
Не чакай мрак да те обгърне, с него идват и мъгли,
с останалите малко сили, каквото можеш, го стори.
Опитай се да слизаш мъдро, навярно опит си събрал,
сега ще видя колко струва в живота твоят идеал.
Да знаеш често, че ще чувам да плачеш ти за пролетта,
при редки срещи с приятели ще пееш песничка една.
Но песента ти кой ще слуша, та тя далечна е сега,
върха тепърва ще изкачват невръстни внуци и деца.
Не може ли кога по пътя ме стигне нявга старостта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Савар Всички права запазени

Предложения
: ??:??