В онези дни с теб бяхме неразделни
в игрите, в лудориите дори.
Пораснахме. Останахме си верни
един на друг, приятели добри.
Разпръсна ни животът в две посоки,
но пък връзката… невидима стои.
Делят ни днес и планини високи,
но другарството съдбата съхрани.
И винаги до мен си в трудните моменти.
Опора си ми – тиха, но забележима.
Кураж ми даваш и не търсиш дивиденти.
Приятелю, благодаря ти, че те има! ...