Поживях и видях: не иде с думички да се глезя.
Вкусих от сладкия и от горчивия плод.
Че зад тая игра (и тая лъжа), на която ù викат поезия,
има друга игра, която се казва живот.
Не за други, приятелю, аз за себе си смесвам лъжите.
По-бавно угасвам така
и горчилката лесно преглъщам.
Изведнъж се оказа, далеко съм стигнал с мечтите,
а пътя не виждам, по който назад да се връщам.
Но какво са все пак нашите стихове, нашите думи
в ухо на слушател или в око на четец?
Като гайда са те в ръцете на малоумник. ...