И колко пъти слънцето изгрява?
За сто лета и сякаш двеста зими,
садях сред тръни цвят до цвят... тогава,
сега са дните просто обозрими.
От долната до горната земите,
духът ми непокорен ги преброди.
И по-самотна бях от най-самите,
не хлътвах в илюзорните свобòди,
с които си залъгвате безкрайно,
душите... а след мене – пепелища.
В живота ви аз бях една случайност
и думите ви тежки още нищя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация