5.12.2010 г., 13:55 ч.

За теб 

  Поезия » Друга
486 0 0

С натежали клепачи те гледам,

мое свидно нещастие.

Тежък е бродът напреде ми,

дали ще премина отсреща?

 

Ти плачеш, като мен някога,

сред върбите над мокра вода.

Аз тичам, но като никога

запретена от вал над брега.

 

Не унивай. Ще е трудно и двама ни.

Време беше, но не и сега.

С благ поглед понякога гледай ме,

но не ридай зарад мен във скъбта.

 

© Криста Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??