За теб
Ти не обичаше да плача,
аз зная, че това е така
и, че трябва напред да крача,
зная също и това.
Взимам салфетка да изтрия сълзите,
но те текат, като река,
не спират сълзите
текат си- просто ей така.
Ти обичаше реките,
но реките планински,
не тези от сълзите,
а реките същински.
Ти обичаше и планината ,
но не тази от тъгата,
а другата зелена планина,
която лек ражда за сърцата.
© Александра Иванова Всички права запазени
Имаш златни зрънца, които могат да се ошлайфат още!
Успех!